През 1960 г. е предложена концепцията за биспецифични антитела. Биспецифичните антитела, известни също като биспецифични моноклонални антитела, са изкуствено синтезирани антитела, използващи технология на генното инженерство. Като изкуствено създадени антитела, биспецифичните антитела обикновено принадлежат към подклас IgG и съдържат антиген-свързващ фрагмент, насочен към CD3 субединицата. Биспецифичните антитела имат два специфични антиген-свързващи сайта, които могат едновременно да се свързват и разпознават два различни антигена или два различни епитопа на антиген. В сравнение с моноклоналните антитела, биспецифичните антитела имат допълнителен специфичен антиген-свързващ сайт, като по този начин притежават по-силна специфичност и способност за насочване, което им позволява по-точно да насочват туморните клетки и да намаляват токсичността извън целта. Биспецифичните антитела могат едновременно да изпълняват множество биологични функции, като например набиране на имунни клетки, блокиране на сигналните пътища и директно убиване на туморни клетки. Ранните биспецифични антитела са се приготвяли главно чрез химическа конюгация или клетъчно сливане, но този метод може да се е развил бавно поради случайната комбинация и трудността при изолирането на целевата комбинация. С непрекъснатото развитие на технологиите за генно инженерство са разработени много нови технологични платформи, като например възли в дупки (KIH), CrossMab, DVD Ig и др. Тези платформи ефективно решават проблеми като несъответствия в тежките и леките вериги и подобряват еднородността и добива на биспецифични антитела.

Основните методи за производство на биспецифични антитела включват химическо свързване, четириизточников хибридом и получаване на антитела чрез генно инженерство. Сред тях, методът на химическо свързване свързва два непокътнати IgG или два F(ab')2 фрагмента от антитела в биспецифични антитела, използвайки химически свързващи агенти като фталимид и дитиоацилбензоена киселина. Този метод е прост и лесен за изпълнение, но може да увреди мястото на свързване на антигена, да намали активността на антителата, а самият свързващ агент също има известна степен на канцерогенност. Методът на четириизточниковия хибридом се основава на сливането на соматични клетки от две различни хибридомни клетъчни линии, за да се експресира съответният миши IgG. Чрез технологията на генното инженерство, антителата могат да бъдат генетично модифицирани, за да образуват биспецифични антитела. Конструирани са две различни моноклонални антитела и Fab фрагментите или вариабилните региони на тежката и леката верига на двете антитела са разцепени поотделно. Чрез реакция на омрежване или технология на верижна рекомбинация, двата фрагмента са комбинирани, за да образуват биспецифично антитяло. Въпреки че сложността на технологията на генното инженерство е сравнително висока, в момента тя е най-често използваният метод за производство на биспецифични антитела за регулиране на структурата и функцията на антителата. При провеждане на биспецифичен дизайн на антитела може да се използва принципът на кръстосана реактивност на антителата, но кръстосаната реактивност на антителата може да причини неспецифични реакции, така че това ще бъде внимателно обмислено при практическото приложение на биспецифичния дизайн на антитела, като например терапия с биспецифични антитела.

Пречистването на биспецифични антитела е процес на изолиране и пречистване на високочисти целеви антитела. За отстраняване на някои разтворими примеси се използват два метода - центрофугиране и дълбока филтрация. Целевото биспецифично антитяло първоначално се улавя чрез афинитетна хроматография. За IgG-подобни биспецифични антитела се използва афинитетна хроматография с протеин А, докато за не-IgG-подобни биспецифични антитела може да се използва афинитетна хроматография, базирана на леки вериги. След това антитялото се инкубира при условия на ниско pH за определен период от време, което води до разрушаване на протеиновата структура на повърхността на вирусната обвивка, като по този начин се губи способността му да инфектира клетките. Извършва се междинна дълбока филтрация за допълнително отстраняване на примеси, като протеини на гостоприемниковите клетки (HCP). Чистотата на антителата се подобрява чрез методи като йонообменна хроматография, а всички остатъчни вируси се отстраняват чрез техники на нанофилтрация или ултрафилтрация. Накрая пробата се концентрира и се замества с подходящ буфер за формулировка.